Шефкет Чорух е роден на 30 юни 1973 г. в Истанбул, Турция.
През 1974 година семейството се премества в Измир. Макар че в ранна детска възраст има проблеми с говора в началното училище е отличен ученик.
Когато е на 7 години бащата на Шефкет Чорух му подарява филм на Шекспир, и той е дълбоко впечатлен от актьорството. По-късно той започва уроци по актьорско майсторство за деца и проявява талант в област на литературата.
През 1984 насочват единадесет годишния Шефкет към много актьорски романи.
През 1988 семейството се мести в Германия-най-напред в Франкфурт, а след това в Берлин, но Шефкет се връща в Истанбул, за да завърши средното си образование.
През зимата на 1989 той напуска училище, и заминава при семейството си в Берлин където написва първия си сценарий на филма „Загубена Любов“. Чорух се опитва да кандидатства в Академията по актьорско майсторство в Анкара, въпреки че не е положил изпити.
През 1991 година постъпва в четиригодишния курс по литература и христоматия на Академията по актьорско майсторство в Анкара. Бъдещата съпруга на Чорух, също постъпва в Академията по актьорско майсторство в Анкара и е единствената жена сред 39 студенти в специалност Литература. През следващите години приятелството им преминава в любовна връзка. Съществуват предположения че Гюнай Караджаоулу е помагала на Чорух с писането на сценарий.
През 1994 година Шефкет Чорух получава диплома и завършва висшето си образование, но съпругата му не успява да издържи изпита по литература.
Участа в много филми и сериали. Известни кино филми с негово участие са "Çakallarla Dans", "Изживей мига", "Завинаги", "Майстор", "Eğreti Gelin", "Приказен Истанбул" и "Строеж".
Сериали "Комедиен магазин", "Опасни улици", "Сърце", "Прокурорска съпруга", "Моите съболезнования", "Султанска власт", "Азад", "Лъжлива история", "Affet Bizi Hocam", "Köşe Kapmaca", "Sevda Kondu" и "Çiçek Taksi".
Телевизионни филми "Загубена любов", "Любовна история" и " Гюлизар".
През 1995 Чорух се премества в Анкара.
През 1974 година семейството се премества в Измир. Макар че в ранна детска възраст има проблеми с говора в началното училище е отличен ученик.
Когато е на 7 години бащата на Шефкет Чорух му подарява филм на Шекспир, и той е дълбоко впечатлен от актьорството. По-късно той започва уроци по актьорско майсторство за деца и проявява талант в област на литературата.
През 1984 насочват единадесет годишния Шефкет към много актьорски романи.
През 1988 семейството се мести в Германия-най-напред в Франкфурт, а след това в Берлин, но Шефкет се връща в Истанбул, за да завърши средното си образование.
През зимата на 1989 той напуска училище, и заминава при семейството си в Берлин където написва първия си сценарий на филма „Загубена Любов“. Чорух се опитва да кандидатства в Академията по актьорско майсторство в Анкара, въпреки че не е положил изпити.
През 1991 година постъпва в четиригодишния курс по литература и христоматия на Академията по актьорско майсторство в Анкара. Бъдещата съпруга на Чорух, също постъпва в Академията по актьорско майсторство в Анкара и е единствената жена сред 39 студенти в специалност Литература. През следващите години приятелството им преминава в любовна връзка. Съществуват предположения че Гюнай Караджаоулу е помагала на Чорух с писането на сценарий.
През 1994 година Шефкет Чорух получава диплома и завършва висшето си образование, но съпругата му не успява да издържи изпита по литература.
Участа в много филми и сериали. Известни кино филми с негово участие са "Çakallarla Dans", "Изживей мига", "Завинаги", "Майстор", "Eğreti Gelin", "Приказен Истанбул" и "Строеж".
Сериали "Комедиен магазин", "Опасни улици", "Сърце", "Прокурорска съпруга", "Моите съболезнования", "Султанска власт", "Азад", "Лъжлива история", "Affet Bizi Hocam", "Köşe Kapmaca", "Sevda Kondu" и "Çiçek Taksi".
Телевизионни филми "Загубена любов", "Любовна история" и " Гюлизар".
През 1995 Чорух се премества в Анкара.